Невероятното с. Добърско – заобиколено от обширните поляни и богати пасища, множество бистри и студени, непресъхващи извори, образуващи няколко реки, девствени борови и широколистни гори, населени с дивеч. Като прибавим и слънчевото изложение на областта, дал му името „Припека“, няма как това кътче земя да не Ви заплени.
По тези земи са живеели тракийските племена беси. Свидетелство за тракийския произход на селището са намерени при разкопките в края на селото в близост до Спасов мост. Открити са основи на църква, голям гранитен кръст и добре изгладена мраморна плоча около 60х60 см, с изображение на конник.
Плочата е датирана около VІІ–VІ в. пр. Хр. Предполага се, че изобразеният конник на плочата е тракийският Херос или т.нар. Тракийски конник. Той е свързван с вярата в задгробния живот.
Наред с това се считало, че дарява плодородие и други блага на хората. Историците твърдят, че до 313 г. част от населението на тази област вече е било приело християнството.
По време на Първата българска държава Добърско е многобройно, жителите му освен със скотовъдство и земеделие са се занимавали с търговия с целия познат средновековен свят. В ранното средновековие с. Добърско става културно средище със своите възходи и падения.
Тук процъфтява богата библиотеки за многобройната интелигенция.
Младежите, които пътували до Константинопол и Солун, донасяли безценна книжнина и я дарявали за добърската колекция.Георги Бельов, роден в Добърско, след 12 години събиране на информация пише за един неизвестен факт в книгата си „Разкрити ли са всички тайни на село Добърско“.
Той намира доказателства, че в тази среда през 902–903 г. в селището се появил монах-аскет, силно вярващ в Христовото учение, обаче неграмотен. Жителите го приютили, настанили го в училище – и с необикновената си памет, трудолюбие и желание да се научи на четмо и писмо той не само се ограмотил, но и продължил да се самоусъвършенства духовно.
Това бил монахът Иван, който по-късно остава завинаги в историята с името Рилски.
Георги Бельов предполага, че Иван Рилски създава силната си школа именно сред заможните, знаещи и можещи жители на Добърско. Монахът-аскет – след повече от 20 години служене на Бог, получава просветление точно тук и оттам насетне силата го прави светец, покровител на цялата българска държава.
В такава духовна атмосфера е съградена и изписана уникалната църква „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“. Специалистите отбелязват, че тези творби могат да се сравнят с най-добрите майстори през Средновековието. Те напомнят за смелостта на Йеронимус Бош.
“Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” е малка трикорабна базилика.
Сградата на църквата е най-старата запазена изцяло църква (без реставрация) от 1122 г. Конструирана е като бойна кула. Стенописите са от 1614 г.
Тук могат да се видят ликовете на над 460 библейски и местни герои, които са се съхранили в много добро състояние заедно. Удивителното в този храм е, че нищо по стенописите не е реставрирано. Наскоро се предприе само основно освежаване, по време на което е свален опушения от вековете слой.
Така иконите и фреските днес греят почти с първоначалния си блясък.Използвани са бои, изработени от минерали и суровати от околностите, изцяло на природна основа. Светлината не е прониквала през малките прозорци и така цветовете са се запазили свежи и до днес.
Има стенописи, които не могат да се видят никъде другаде по света. Исус в ракета, Богородица в капсула от червена светлина, цялото житие на Исус от рождението до Второто пришествие, египетски светец в скафандър, изображения на женски светици, каквито не се срещат в много християнски храмове.
Има хипотеза, че художникът е бил жена, но засега тя не е доказана.
Който и да е авторът обаче, той определено не е случаен човек, щом е имал смелостта да изобрази Исус Христос като астронавт. Днес повечето от посетителите на „Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” идват, за да зърнат тази уникална фреска, която изписва Божият син седнал в нещо, което поразително прилича на високотехнологична совалка.
С негова помощ божият син се въздига над земята, а под нозете му се виждат очертанията на атмосферата и стратосферата.
В идеално състояние е и другата уникална икона от сюжетната линия бог – астронавт – “Божието възкресение”. На нея Христос слиза в Ада и възкресява мъртвите. Той поема към повърхността в космическа капсула, подобна на тази, с която астронавтите се връщат на земята днес.
Невероятната градина, която стои пред входа на “Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” запленява с живописността си. Сред чудно красивите цветя ще открием и целебния извор, от който според преданието са се лекували ослепените Самуиловите войници.
